ДПП Рилски манастир | Туристически маршрути
Растителното разнообразие от защитени, лечебни и ендемични растения на Рила планина и Природен парк Рилски манастир може да се види по ботаническия маршрут местност Кирилова поляна- Рибни езера- Смрадливо езеро. Преходът включва местности с максимална разлика в надморската височина от около 700м. Изходната точка на маршрута е Кирилова поляна на 1500м.н.в., а крайната е Смрадливото езеро 2294 н.м. По този маршрут посетителите могат да се запознаятс над 90 вида дървесни, храстови и тревни растения. Основните дървесни видове по пътеката са: ОБИКНОВЕНА ЕЛА, СМЪРЧ, БЯЛ БОР, БЯЛА МУРА,ВЪРБА. Малини, боровинки, хвойна и бъз са най-често срещаните храсти. Представители на тревните растения, които могат да се срещнат по маршрута са: Живовлек/Plantago sp./ , водно лютиче/Ranunculus acris sp./,планинска камбанка /Campanula alpine/,шапиче/ Alchemilla sp/,Равнец/Achillea sp./, Незабравка/Miosotis sp./, Лютиче/Ranunkulus sp./, Тлъстига/Sedum sp./, Здравец/Geranium sp./, Tеменуга/Viola sp./, черноглавчe/Knautia sp./, Вратига/Tanacetum sp./, чемерика/Veratrum sp./, жълта и петниста тинтява/Gentiana sp./, Златовръх/Rodiola rosea./, рилски ревен/Rheum rhaponticum/ и много други. Освен богатото разнообразие от растителни видове избрания маршрут дава възможност да се видят следните местообитания ( скално, краиезерно и крайпоточно ). Продължителността на маршрута е пет часа и позволява от Кирилова поляна до кота 2000 да се стигне с моторно превозно средство по път, който е чакълиран. От там пътеката е обре маркирана с три основни цвята бяло-жълто-бяло. При умерен ход за около час и половина може да стигнете до хижа Рибни езера. Характерните погледни места са маркирани по начин за да могат посетителите да се ориентират в обстановката и да разгледат голямото разнообразие от растения и природни забележителности.
Един от типичните и характерни маршрути, показващ голямото и все още запазено растително и животинско разнообразие на Рила планина и Природен парк "Рилски манастир" е м. Кирилова поляна - Сухото езеро. Този маршрут е оформен от специалистите в парка като БОТАНИЧЕСКА ПЪТЕКА. Ботаническата пътека Кирилова поляна - Сухото езеро, която е част от Европейския маршрут Е4 предлага голямо разнообразие от растителни видове и представлява интерес както от ботанически така и от екологичен аспект. Преходът включва местности с максимална разлика в надморската височина от около 400м Изходната точка на маршрута е местността Кирилова поляна, която се намира на 1500 м.н.в. , а крайната е Сухото езеро, което е азположено на 1928м.н.в. в североизточната част на Природния парк. Освен богатството от растителни видове по този маршрут могат да се видят някои характерни местообитания /скални, горски и крайпоточни. Видовото разнообразие по маршрута наброява над 70 дървесни,храстови и тревни растения. Характерни за този ботанически маршрут са: ендемичните бяла мура /Pinus peuce/ и планински явор /Acer heldreichii /; лечебните растения - шипка /Rosa sp./, малина /Rubus sp. Продължителността на маршрута е 2 часа умерен ход, като в първата 1/3 част пътеката е по-стръмна, а после хоризонтална. Същата е добре маркирана с бяло-зелео-бяло. Обозначена е с подходящи насочващи стрелки, а погледните места са маркирани по начин за да могат посетителите да се ориентират в обстановката ида разгледат по характерните растения и природни забележителности за мястото
Дендрологичният маршрут е обособен като част от Природен парк ,, Рилски манастир" и е едно от най - посещаваните места на територията на парка. Той е изграден върху съществуващата от векове пътека до гроба на ,,Св. Иван Рилски " и църквата "Св. Апостол и евангелист Лука". Преминавайки прехода до пещерата и гроба, посетителите имат възможност да видят много и различни видове дървета и храсти, които растат естествено на една сравнително малка територия. Специалистите от природния парк желаят, по оригинален начин, да покажат това растителното богатство на естествената природа, и то да бъде забелязано не само от специалистите, но и от всички посетители на парка. Пътеката води своето начало сред величествена букова гора, настанила се в подножието на склона на 1250 м. надморска височина, с типично южно изложение. Самото месторастене е определено като Буково-високобонитетно, а възраста на насаждението (гората) е около 170 г. Освен величествените Буки тук ще открием: Планинският явор, Шестил, Планински бряст, Планински ясен , а в горната част на склона се вижда и Черешата . Тревната растителност е оскъдна. Едно от най - желаните за посещение места в района на Природния парк и Рилския манастир е пещерата, в която е живял и починал Св. Иван Рилски. Това е естествена площадка по средата на склона, оформила се в ясно изразени скали. Място, внушаващо преклонение, мир и спокойствие. Тук представители на дървестните видове са: Планински явор, Бук, Липа , Череша, Круша , Слива , Ясен , а храстите са представени от: Дрян , Чашкодрян , Дървовиден бъз , Леска. От тревната растителност се срещат: Ведрица , Медуница, Синчец , Мъртва коприва , Лечебна иглика , Зъбник , Миризлива теменуга , Ягода и др. След пещерата по пътеката към Аязмото и молитвената скала можем да видим представители на иглолистните видове - Ела , Смърч , Бяла мура , Планински ясен , Хиркански клен , Мъждрян , Зимен дъб, Явор. Спускайки се по пътеката в посока към Рилски манастир, неусетно стигаме до малката буйна река Очова. През 1996 год. в този район в следствие на паднала лавина е повалена по - голямата част от дървостоя. Възстановяването на гората е станало по естествен и изкуствен начин(залесяване). Естествено е настанявянето на: Явор , Бук , Ясен , Череша , Офика , Леска , Ива, Малина, Къпина , Беладона , Риган , Бъз , а по изкуствен начин е внесен Питомен кестен. Почти равната пътека, след моста, следва границата между резервата и природния парк и ни отвежда към църквата Свети Евангелист Лука и жилището на Неофит Рилски. Въпреки, че района е посещаван от много хора могат да се видят в естествен вид - Люляк , Сребролистна липа Бяла акация , Воден габър , Планински ясен , Чимшир, Глог и други. Маршрутът завършва на пътя за Рилския манастир.